и по дискутиран от пробата ти, но нейсе..Елементарният клиширан отговор е, че не политиката е мръсна, а хората, които я правят. А възможно е, да очакваш отговор от рода на-аве кво се прайш, че не знаеш, ти не познаваш ли Х, У, Z които са точно от твоя град и са пълно потвърждение-и ти да си напишеш сетне домашното..
Споко, шегувам се. Стресна ли се-не, не ядем хора, тва беше за добре дошла в клуба.
Значи, още Бисмарк е формулирал принципа за реал политик, като политика на възможното и практичното, само че то на наша почва се интерпретира като власт сама за себе си, за завладяна за вечни времена територия, или поне за трайно гепангесване на нещо, от което да цицаш вовеки.
Аре една приказка
Живял в един южен град един момък. Бил разтропано и весело момче-тарикатче.. По соца станал -автомонтъор, супер престижна професия влязал с рабфаг в институт и завършил, благодарение на активната си комсомолска дейност и артистичните си способности. Сетне бачкал из цялата Родина тук-там, докато негов съученик се намърдал във властта, друг пък такъв -на жена му, станал министър, Въпреки, че до сакралната дата бил сменил всички нюанси на противоположните политически разбирания, този нашенски Никодем Дизма(ако си чела романа на Тадеуш Доленга) моментално се ориентирал и изяздил блестящо удалата му се възможност .Оглавил партията на власт и в мътните времена приватизирал предприятийце, пообиколил света, оглавявайки важна държавна структура. Позамогнал се сякак, и ся просто си гледа кефа. Няма лошо, ще кажете, дай Боже секиму. Тук дори сме обръгнали и на келепира от властта, на смяната на позициите и на кво ли не, в каквото биха го упрекнали адепти.. С такива като него, политическата сила измамила милиони и естествено паднала и сетне се спихтясала тотално. Въпросът е, че когато се явявал на изпити-а той го правел рядко с другите, все бил партийно ангажиран-колегите му хвърляли шапки-ааа, щом Х взе изпита-сички ще изкараме. Че ни срамил по красния свят, щото уж разбирал от всичко, създавал вид на много компетентен, а всъщност бил изключително бос-докарвал го от пунт и пластика и артистичност. Най големите му умения били да е цар на първия поглед, и роб на втория, но никому това не направило впечатление-ни на съпартийци, ни на журналисти ни на общественост. А същото това общество ревяло-помооощ, политиката вече не е израз на справедливост, нейна еманация! Каква справедливост бе, аланкоолу! Ти хвана ли го тоз бай Ганьо за яката и изхвърли ли го навън, вместо да гласуваш за него и сетне да се вайкаш. Нямало читави хора в политиката, била мръсна работа-ами политиците са просто едни от вас, те са като тебе , мене и бай Стамат от горния етаж. Ми туй сме ний синца- дошли от Веселиново - в квартал Мраморно море и това ни е най-големия удар засега, живеем си там и вероятно никога няма да го напуснем, слушаме яка чалга и боготворим оле недялко, айде-де -и сме направо готови за ударна бригада. Защото знаем, че само чрез тотото, далаверата и единичния як удар ще се измъкнем оттам, но още по добре чрез система от „удари”, щото „всички крадат”-така де. Животът е скъп. Дължим пари на половината си познати, но те ще ги видят, когато Стамат ми върне десетте лева, които взе назаем от мен лани. Мразим опикания и мрачен вход със счупената крушка и вечно повреден асансьор, крадливите и мързеливи клюкарстващи комшии, мислим, че вечно сте недооценени, че просто не ни върви, нямаме шанс,и не ни е дошло времето, което е на играчите. Ех, и аз съм играч, ама-на, не ми върви. По Нова Година изпълнихме нормата за стрелби на трети артилерийски полк с подръчни материали. (аве тоя полк съществува ли още) Защо гърмяхме ли? Ми да привикаме късмета си и да утрепим действителността, или чрез трясъка да завибрира празнотата в главите ни и да си наприм кеф от вибрациите. Щото правилото - в България
колкото си по-прост и нахален- толкова по успяваш
си е верую, доказано в практиката. Мързелът и алчността си вървят с него.
Нашата представа за успех си е точно това. Да имаш власт над някого, да си правиш каквото искаш, да гепиш нещо, да направиш сетне „черта”навън с кинтите, да прекараме някой и да се вардим сами от прекарване, да ударим, да гръмнем яко, дагоеба, да затиснем селянина с москвича, да газим наред с мощен чер джип с отворен джам, откойто да излиза здрав кючек.
Това е демокрацията, батка- пунт и пластика за балъци.
Имаме и друг избор, водещ до успех - този от миналото: да станем партийци и да си чакаме времето, градейки система от връзки, „мой човек”, „аз на теб- ти на мен”, докато дойдем на власт. Тогава- ясно -време е за удари. Бавен, но безопасен- и това е вид обществено наложено разбиране за почтеност и нормалност. „Човек за човека е брат, разбра ли бе, гад” Потвърждение е факта, че внукът на този, който го каза, днес е в Парламента. Даже в Европарламента- напред е с материала, по скалата на успеха..
Така изродихме и прекроихме системата. Но всъщност за това не е виновна нито демокрацията, нито политиците -те просто са едни от нас. Днес се надяваме пак някой да гръмне всичко, та белким почвайки отначало, да се вредим по-добре; надяваме се на вожд, на здрава ръка, която да ни води и да ни освободи от мисленето, от действителността –но всъщност от нас самите. А ще може ли?

от всичко останало. Тя е производна на хората, тя е като всички нас - съвкупност. А човешките взаимоотношения са комплексни; има и хубаво има и лошо. За съжаление и в приятелството, и в любовта и в бизнеса ги има и предателствата и лъжата и ударите под кръста. Но заради тях бихме ли се отказали от приятелство и любов?

Това звучи може би малко банално или поне наивно но е горчивата а в същото време и необходима истина.

politika'nın pis birşey oldugunu öğrenmek politikanın p harfinden başlamak demek

С три-четири реда казваш това, което мисля и аз. Политиката просто е част от взаимоотношенията между хората. И както във всичко, въпросът опира до доверието. С право казваш - и в любовта. Особено, когато си решил не да играеш сценки, а да бъдеш максимално "разголен", т.е. откровен и истински пред другия и респективно очакваш същото отношение. Ако не го получиш - кофти. Тогава махаш с ръка и да отминаваш - щото просто не си струва. Та какво по-различно е в политиката - очакваш това, което ти декларират, да бъде истинно и да го доказват с всяка своя стъпка. Съответно получили се разминаване между думи и поведение - всякакви обяснения и оправдания са безсмислени, просто защото вече нямаш доверие на тези хора. Какво да кажа пък например за джипито - моето или на детето ми - "гласувала" съм му доверие, но той обикновено липсва, когато ми е необходим (а както е известно лекар не се търси по каприз, а при крайна необходимост). Кой тогава е по-големият "мръсник" - политикът или докторът?
Всъщност, наистина трябва да бъдем снизходителни до известна степен към политиците. Както гласи едни друг изтъркан лаф - и те са хора. В крайна сметка дори и някой да има различно мнение от това на партията си - запазва го за лична консумация. Мотиви много - лоялност и нежелание да рискува статуса си, който разбира се не е за пренебрегване. Няма какво да се сърдим на тикава хора - всеки иска да е в "играта". И това е нормално. Нима някой ще напусне работата си, независимо каква е, само защото не мисли като шефа си? А и винаги ще си намери самооправдание от рода на това, че в крайна сметка "генералната линия" е правилна или общественополезна, заради което си струва поредното преглъщане на различното мнение.
Кое е различното обаче в политиката? - ако аз не мисля като шефа си или пък не ми харесва как точно се проявява нашата фирма, например, спокойно ще си го оплювам сред познати, ще ме топли това, че си имам собствено мнение и всичко ще бъде безоблачно (мога да продължа да работя същата работа с години). И никой клиент, който не харесва нашата фирма и нейният продукт не може така директно да повлияе нито на моето оставане във фирмата, нито на нейното съществуване като цяло. Докато с партиите нещата са по-различни - ти си директно зависим от хората, от избирателите. Дори един париец да не споделя напълно решенията на ръководството, той така или иначе го отнася, заедно с цялата партия, която при поредното злоупотребяване с доверието на хората, просто няма да влезе в парламента, например.
...Тъй като се поолях, смятам да приключа с това, че наистина политиката не е с нищо по-различна от която и да друга област или форма на човешките взаимоотношения и затова, включително и там рядко побеждават рационални аргументи, а присъдите се дават на морална и емоционална основа.

Едно е политиката, като нейното разбиране, функция на аристотеловото, съвсем друга е нейната реализация у нас.Ето , ти говориш за доверие,вероятно имаш предвид избирател-политик.. Но доверието е емоция. Политиката е емоция. Пропагандата е емоция. Емоциятата е и човечност и жажда за справедливост и тя е ужасно важен фактор и дори когато в името на реалностите трябва да бъде преодоляна, да се наложи, за сметка на разрушителна такава, това също става пак чрез емоция. Начи емоцията движи историята-ако се държиш като чук, за да не сбъркаш, ще гласува за теб най безотрадния, който има интерес, а няма емоция. Ето защо:
Колкото повече правя любов - толкова повече ми се вдига революция.
Колкото повече вдигам революция - толкова повече ми се прави любов-графити
Тези графити са гениални-те са изцяло по Фройд и Райх-показват връзката инстинкт-емоция, любов, и социална реализация с взрив.
Само че политиката е друго нещо, в нейната същност. Тя не нашето разбиране за нея-защото нашата демокрация е повече българска, отколкото демокрация. Именно за това. Политиката-всъщност заслушай се в думата политика, полис- е общото събиране на гражданите, които да решат накъде да вървят общите дела. Тя е визия за общото бъдеще, демек едни искат да сторим това и това, от което да последват такива и такива благоприятни последици за целия град, а другите –друго. Тя е борба между тези визии за благото на града. Тук няма място за доверие, както няма място за емоции-те са, за да склониш другите да ти повярват. Или примерно отнесено до примера в твоята фирма, ако твоето решение е грешно и фирмата пострада, си носиш последствията, ако излезеш права-вървиш нагоре. Проста работа-но така ли е? Ами ето защо политиката е мръсна работа-защото тя е повече българска, отколкото политика.

на политиката. Недъзите за които говори Земариа са навсякъде по света, тоест банални...а не български;-)

вече съм писал нещо на тази тема
http://raddy.blog.bg/viewpost.php?id=23547

Добре, но можеш ли да изброиш в колко други места по света Никодем Дизма щеше да стане депутат, шеф на огромна държавна структура или пожизнен директор.Защото такива като него има повсеместно и навкякъде-този, дето го описах е "с мед да го храниш" Или някъде, където да властват описаните тук http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=24359 механизми-щото и в лявото нещата са абсолютно същите. Масов партизанлък-покупко продажба на привилегии, схващане на властта като дойна крава за нажабване, а за електората-като овце за стрижене, балъци
Разбираш ли-ние си говорим за дебели неща, за идеи, за общи визии прочие, а те си говорят за търговия, за държане и покупко продажби.
Това може да го има само в латински говорящите демокрации-според мен

За съжаление Зе местата където ги има тези неща са много. Яко приемем че си прав за латинските демокраци, само те са сигурно 100 държави...
Разбери ме правилно, това че ги има навсякъде мен хич не ме успокоява. Просто се опитвам да бъда обективен и да неприемам нещата като дадености.

raddi,сбито и ясно е казал всичко.Ти много говориш-малко казваш.Това май ти е голямия недостатък.Майсторлъка,трудното,талантливото е с малко думи,казваш много т.е.,на думите да е тясно,на мислите-широко.А това никак не е лесно и не е лъжица за всяка уста.Това м/у другото,като приятелска критика.На темата.
Политиката се прави от хора,чрез хора и за хора.А знаем що за лалета са болшинството от хората.Нарочно не употребявам думата човеци.Защото човеците м/у тях са много малко.А когато има и интереси,а политиката е борба на интереси,само,най-вече,и главно на интереси,картината е такава,каквато я наблюдаваме у нас и по света.
Нищо ново под слънцето,както е казал още Соломон.
Мръсотийте в политиката не са само наш патент.
Буш как стана президент първия път?
Берлускони м-р председател на Италия.
САЩ нападнаха Ирак под фалшив предлог.
Апетитите за петрола ираски и сега прикриват с кухи лозунги за демокрация.
Ами "оранжевите революций", органииззирани и платени,(с платени демонстранти) от ЦРУ,в Украина,Грузия итн.
Примери милион.И не е така само у нас и в Лат.Америка,а навсякъде,почти навсякъде по света...
Има страни,където играта на политика е с твърди
правила,които се прилагат на практика не винаги,но за наше учудване,често.
А правилата при нас са едни такива никакви,а и не се прилагат както трябва.
Та и ние не сме по-добри,но не сме много по-лоши от другите.

raddi,сбито и ясно е казал всичко.Ти много говориш-малко казваш.Това май ти е голямия недостатък.Майсторлъка,трудното,талантливото е с малко думи,казваш много т.е.,на думите да е тясно,на мислите-широко.А това никак не е лесно и не е лъжица за всяка уста.Това м/у другото,като приятелска критика.На темата.
Политиката се прави от хора,чрез хора и за хора.А знаем що за лалета са болшинството от хората.Нарочно не употребявам думата човеци.Защото човеците м/у тях са много малко.А когато има и интереси,а политиката е борба на интереси,само,най-вече,и главно на интереси,картината е такава,каквато я наблюдаваме у нас и по света.
Нищо ново под слънцето,както е казал още Соломон.
Мръсотийте в политиката не са само наш патент.
Буш как стана президент първия път?
Берлускони м-р председател на Италия.
САЩ нападнаха Ирак под фалшив предлог.
Апетитите за петрола ираски и сега прикриват с кухи лозунги за демокрация.
Ами "оранжевите революций", органииззирани и платени,(с платени демонстранти) от ЦРУ,в Украина,Грузия итн.
Примери милион.И не е така само у нас и в Лат.Америка,а навсякъде,почти навсякъде по света...
Има страни,където играта на политика е с твърди
правила,които се прилагат на практика не винаги,но за наше учудване,често.
А правилата при нас са едни такива никакви,а и не се прилагат както трябва.
Та и ние не сме по-добри,но не сме много по-лоши от другите.