Защо нямаме силна десница и кому е нужна изобщо? - взимам повод от написаното от Ради Точев в постинга му за френската такава. Ще кажете още една изтъркана тема - и с право. Сигурно семинарите и дискусиите, организирани за “бъдещето на десницата у нас” през последните няколко години са стотици. Но това само потвърждава, че въпросът терзае не малко хора. Включително и мен.  Коригирам се - не държа толкова на щампата "десница", колкото на това, че липсва сериозна, истинска, аргументирана, достатъчно активна и последователна опозиция. Вместо това виждаме някакви спорадични, най-често жалки опити за игра на ролята на опозиция или коректив на сегашното управление.

Някои хора от БСП обичат да казват, че нямаме десница, просто защото десните партии са останали без идеология, по-точно – лявото уж управление всъщност осъществява основните моменти, залегнали в почти всяка дясна програма.  Съгласна съм – времената просто са такива. Не съм съгласна обаче да виждам в действие методи, които си мислех, че сме загърбили преди 17 години и това да остава без санкция, дори словесна.

Да обърнем въпроса за липсата на силна десница така – защо левицата, в лицето на БСП е силна? Ами то е очевадно – като кажем левица имаме предвид именно бившата компартия, а не някаква неясна сбирщина от малки и още по-малки партийки, съюзи и други мъглявини. Представете си само колко безпомощен, самотен, изоставен би се почувствал тогава т.нар. ляв избирател. А и асоциацията е проста: ляво - социално – грижа от някой над нас - сигурност - стабилност, следователно източникът и гарантът му може да е само също толкова стабилна и монолитна партия. И обратният вариант – т.нар. либерален модел веднага се асоциира със свободата, полемиката, поливариантността и т.н. В такъв случай изводът е прост – всичко си е на мястото, за какво плачем тогава?

Ами затова, че практиката доказа, че срещу един мастодонт трябва да се изправи друг, за да имаме поне надежда за някаква корекция. Не говоря за единна партия с милиони членове. Това, естествено е невъзможно, а и не е необходимо. У нас със сигурност няма да има една голяма дясна партия, колкото и да се дъвче този рефрен, най-малкото защото от самото си зараждане десницата не беше монолитна, а се роди като съюз. От друга страна хората, които пускат бюлетина за десни или центристки партии обикновено са млади или сравнително млади, активни, работещи хора, за които членството в партия изобщо се възприема по-скоро като обида (т.е. не си ли достатъчно кадърен, за да се оправяш сам, а ти трябва партийното рамо, за да растеш напред?!).

Като че ли най-лесната рецепта за силната десница е – нека да си има две-три или пет партии, но поне, когато става въпрос за принципна позиция, да бъдат единни, за да могат да остояват мнението си, а и отсрещната страна да ги възприема достатъчно сериозно. Ще кажете трудно е, междуличностни проблеми скапват всичко. Факт. Ами тогава да бием камбаната и обявим смъртта на десницата, щото не виждам нещо да се промени, ако не се смени “елитът” сред сегашните десни, за какъвто процес ще трябва години, ако не и десетилетия. В този смисъл не виждам нищо лошо във формирането на гражданското сдружение на Д. Абаджиев и останалите “млади”. Като всяко ново нещо и то е заредено с положителни очаквания (по принцип), въпреки лавината от хули, която отнесе, особено от страна та ДСБ.

Другата линия, за която е модно да се говори – ГЕРБ. Не мога да се отърва от усещането, че това е “отглеждане” на опозиция от страна на управляващите. Може да е просто лошо чувство, въпреки че често се появяват подсказки, насочващи ме в тази посока. Но това си е вече отделна тема.

И накрая пак за дясното – за съжаление нищо ясно и отчетливо няма да изкристализира в близко време там. Но ще поживеем и ще видим, може би предстои тотален разпад (винаги може и по-зле), от чийто отломки да се създаде нещо ново. Ех, тези приказки за птицата Феникс – вечно ни тикат към надеждата, но нали няма нищо по-хубаво и неизтребимо от нея?!

По тази тема, вълнуваща много от тук присъстващите, аз пиша по малко по заобиколен и индиректен начин.
Много от нещата за които говориш ги споменавам сдруги имена, алегории или метафори и в моите постинги.И за надеждата си права. И за "младите"...;-)

Няма да коментирам всичко.Само искам да подчертая че наистина десните партии нямат идеология.Или ако имат,просто съм пропуснал да разбера каква е точно:-))
Антикомунизма не е идеология и не е "десен".Т.е. присвояването му от десните беше временно положение в предвид "големия враг" в началото на прехода.По стар български обичай,обаче десните се опитаха да превърнат "временното" в "постоянно".Да ама номера не минава във времето в което ставаме членове на ЕС.Да асоцираш ляво с комунизъм е все едно да кажеш че европейските социалдемократи и либерали/леви/ са комунисти.

Може да е малко разбъркано,но минава полунощ,а темата е доста обширна.В последните години съм изписал хиляди страници на тема "дясна идеология" и вече направо взех да си омръзвам:-))

Това че избирателя не знае за какво става дума,си има причини.Дясна идеология обаче по света съществува и то не от днес.Лошо е че има преводи на руски,но на български до скоро нямаше нищо.Нормално за губерниите.:-))

Между другото днес следобяд, е представянето на една класическа книга на тази тема от "поетесата на капитализма"-Айн Ранд.Доживях и такива издания да видя благодарение на председателя на БОИС.
Ако те интересува ще напиша повече.

напиши, ще се радвам! прекалено рано е, за да мога да кажа нещо повече :-)

Ще ви кажа че по мое скромно мнение не липсата на дясна идеология е причината да няма дясна опозиция , такава каквато ни се иска.Та вече 16 години са минали и е достатъчно времето да се създаде такава дясна идеология , която да залегне в платформите на различните партии било либерални или консервативни.
Според мен изобилието на партии показва че платформи не липсват , но......
Прави сте че избирателите в голямата си част не четат платформите.Те се ръководят от лозунгите.А те в повечето случаи са популистки.
Що се отнася до надеждата за поява на нови политически субекти, чеето създатели са млади хора-опираме пак до качеството на хората.
Вижте Гергьовден, Новото време, ВМРО.
На предишни парламентарни избори Гергьовден и ВМРО щяха да си издерат очите в съвместните им щабове,когато ставаше думаза пари.
Да не говорим за подреждане на листите -какъв смях падаше.
Честно казано ако нямах преки наблюдения от кухнята бих била оптимист но уви не съм!